СТО ГОДИНИ САМОТА

Дойдох от “вдън земя”, за да те видя.

Къде си и много ли изстрада без своята изгубена “принцеса”,

наречена от теб “магьосница”? 

Отново тя се появи – след “сто години самота”!

С вълшебните ръце запали слънцето след буря,

от ясното небе разплиска дъжд пороен.

Пред теб, “страдални принце”, тя се появи.

Позна я изведнъж! Очите ти позна- премрежени сега,

но пламъкът на дивата им страст – издаде ги!

И любовта отминала зениците разпали,

засвяткаха искри пред теб, “печални принце”.

Така ще разбереш защо ме ти изгуби,

и защо изгуби любовта, от тебе запокитена

“във вдън земя”.

Сега дойдох, за да те видя.

Тъй дълго мен ме нямаше!

Къде си в този свят и страдаш ли

все още, без твоята изгубена “принцеса”?

След “сто години самота” припомням ти за всичко

с теб в отминалото наше време.

За любовта, напомням ти, с която ти ме “окова”.

И много дълго аз живях в “различни измерения”

с тези “сладостни окови”.

А ти остана сам в прокълнатия замък.

Без мен, без любовта – с помръкнали очи,

красив, но тъжен. Печално скитащ, без посока…

Сега позна ме изведнъж. Очите ми позна и

слънчевата ми усмивка, неугаснала

в “годините самотност”, ти позна.

И звън от моите окови чу.

С вълшебен дъх магия правя ти.

Така ще влея любовта, забравена от теб

във скитане безцелно.

Ще съживя сърцето ти, забравило,

че може да обича, удавено във локва кал.

Ще разбереш, че се възражда любовта издъхнала,

когато аз потънах “вдън земя”.

Сега от там дойдох. След “100 години самота”.

И те намерих! Точно в “края на кръга”!